Принципи и различия на характерните танци с класическия балет

Методиката на характерните танци няма традициите на класическия балет и е значително  по-млада. Въпреки това те са тясно свързани и имат общи принципи. Голяма част от движенията в характерните танци са взети от класическия екзерсис, особено движенията на станка и среда. Същевременно при тяхното изпълнение има много различия. За класическия балет или танци са характерни пределно опънати и отворени крака, което в характерния екзерсис не е задължително.

Много от движенията се изпълняват на свободни и свити колене, в преобладаващо затворено положение. Голямо значение и за двете учебни дисциплини има клякането. В характерните танци обаче то се използва по-разширено, като се променя характера на изпълнението му.

В класическия танц рilе се прави плавно, слято, без пауза в най-ниската му точка. Докато при движенията на характерните танци то може да бъде изпълнено с ярко изразен акцент, рязко, енергично, с паузи. Почти във всички характерен танц се срещат „присядки“ – движения, изпълнявани на дълбоко клякане. В характерния екзерсис „палци“ не се срещат. На сцената съществуват характерни танци на палци, но те преминават в друг жанр – полухарактерен танц. И в класическия балет или танц , и в характерния танц широко се използва положение „на полупалци“ . Но ако в класическия балет преобладават високите полупалци, то в характерните танци се срещат еднакво често и високи, и ниски полупалци, като съществува и положение „полупалци“. Постановката на корпуса и главата има важно значение.

При характерните танци обаче положенията на корпуса и тавата са по-разнообразни и свободни. Ако позициите на ръцете и положението на пръстите при класическия балет са строго определени и зафикснрани, при характерните танци освен три основни и една подготвителна позиция се срещат разнообразни положения на ръцете , характерни за отделните народни танци. Пръстите могат да бъдат събрани в юмрук, разперени, напрегнати, с права или прегъната китка и пр. Усвояването на всеки вид танц изисква специфична координация на движенията, която при характерните танци е особено трудна. Това се дължи на многобройните положения на ръцете и китките и разнообразните port de bras. Които се изпълняват в съчетание със сложни движения на краката.