Светът ли?

Преди известно време попаднах на два научно-документални филма, които, ако сте ги гледали ще знаете, че те изцяло попадат извън тази категория.What the bleep do we know down the rabbit hole? (Какво по дяволите знаем?) и The Secret (Тайната) са филми, които лично аз дефинирам като научно кино.

И двата произлизат от идеята, че мислите на хората влияят и в огромна степен определят света. Ако мислите, че света е гаден, несправедлив, жесток и недобронамерен, тогава ще преживявате основно негативни неща – светът отговаря на очакванията ви. Ако пък имате искрено желание за нещо да се случи, ако мислите за някаква възможна случка (покана за нова работа, среща или т.н.), то колкото по-често си я представяте, то толкова по-вероятно е то наистина да се случи.

Предполагам много хора са чували за тази идея, за силата на мисълта и намеренията, но съм убеден, че никой не го осъзнава и/или вярва. Защо ли?… Защото е прекалено огромно, за да го проумеем, а и по природа сме много скептични същества.
Точно поради този човешки характер сме измислили науката – за да намерим някакъв начин да не се съмняваме за абсолютно всичко. Приемаме това, което науката диктува като факт и спираме да си задаваме въпроса, дали това е така или не. Идеята, че мислите ни се материализират, обаче не се приема като научна, защото не звучи научно. Не си казваме Ами да! Ей го там, мога да го пипна., а което не може да се докаже директно, а е прекалено различно от нормално приетото, то тогава веднага приема статута на мит и нещата биват оставени до там – да прахолясват в забрава от неглижиране.
Но нека ви кажа нещо интересно за науката. Една хипотеза се приема за научна теория, ако срещу нея не се намерят доказателства. Например в спор, при положение че опонента няма контра аргументи, то тогава първият се приема за прав. Дефакто ако твърдите, че на Юпитер живеят малки зелено-оранжеви човечета, които слушат Радио Романтика и могат да се оприличат на Амазонско племе от лесбиики – то никои не може да ви обори! Ето ви една научна теория.

Единственото, за което някой може да се възпротиви е Бг радиото, по простата причина, че има бая космическо пространство между София и Юпитер и е невъзможно за радио вълните да стигат до там. Но пък кой може да каже, че те нямат свръх-мощен Амазонско-лесбииски сателит?… И така, поради липса на доказателства против – и най-невероятната измишльотина става научна теория, поне според критериите за такава. А колкото за доказателствата за – при липса на такива против логическите се явяват напълно достатъчни (Мъжете не слушат Радио Романтика, следователно ще има само жени и т.н.).

Ако човек иска да намери доказателства за каквото и да е – то той ще ги намери. Защо? Как?… Защото иска! А който търси намира, нали така? Как? Като поразтършува из света си, мисловен и външен, и след като поразришка тук – там, все нещо ще изкочи. Света просто предоставя безбройни възможности. По-скоро той дава нещо, а човекът го прави на нещо значимо. Искрата на сътворението е притежание на всеки човек. В самия процес на възприемането седи истината.
Хората възприемат околния свят. Много различно от животните, които само приемат нещата и отреагират на света, ние хората го възприемаме. Един външен стимул или фактор, като дъжда и лошото време се възприема по различни начини от хората. Някои се депресират, други се радват, трети не му обръщат внимание. Въпросът не е защо е така?, въпросът е, че просто Е!. Един стимул – различни ефекти, породени от това, че ние не може да възприемаме без да интерпретираме.

Интерпретирането е акт на оценяване, на придаване на смисъл. Този акт не може да протича изолирано от човешкото знание, опит, психика и т.н. За да придадеш значение на нещо, то винаги се сравнява с други неща, които човек носи в себе си, в личната си логика и перспектива, личния си мироглед. И това отношение към света е причината за различните начини на интерпретация и възприемане. Как става така?… Никой не може да отговори напълно. Но има много общо с възпитанието, обкръжението, генетиката и т.н. и т.н – все клиширани, но вярни обяснения, но нито едно пълно.
В крайна сметка, ако се погледне от гледната точка, че всеки е различен, то следва, че всеки има различно подреден свят, създаден от разлиния начин на интерпретиране и възприемане (двете неща са взаимно свързани и първото предхожда второто (научна теория – опитайте се да ме оборите). Всеки човек се ражда и вдишва за първи път въздуха на общата реалност, която наричаме Светът. Светът е материален, състои се от твърди, течни и газообразни неща и от такива, които са смесени – плазма.

Може да се помирише, пипне, вкуси и т.н. – с една дума да се усети. Ок, всички може да го усетим, следователно е общ и всички го споделяме. Но поради вродената човешка черта любопитство, нуждата от сигурност и неизменната природа на мисля, съмнявам се – следователно съществувам, всяко малко човече, от първия си дъх започва да опознава и реагира на Светът.

С процеса на изучаване, с възраста, околната среда, възпитанието и т.н. малкото човече придобива все повече знания за Света, които по накакъв начин трябва да подреди и систематизира. Започва да задава въпроси от рода на: Защо с мама се заключвате в спалнята всеки петък?, Какво е това между краката ми?, А какво е това между краката на мама? Как така щъркелите нямат такова нещо между краката и как така ядат жаби, а пускат бебета през комините? и т.н. все въпроси, които се нуждаят от отговор за да подредят нещата които знаят, за да могат да направят свръзките с други такива познати или все още непознати неща.

И така хората, от общия Свят изграждат свой такъв. Светът става личен и силно индивидуален. Истината е че е един и същ, но различно подреден и разбран. Ако се върнем към идеята за силата на мислите и направим връзката с личната подредба на света, тогава ще се види, че света реагира и се държи така, както сме си го подредили. И ако светът за нас е гаден, то Светът наистина ще е гаден, или поне за нас. И в крайна сметка ние сме си виновни за това – така сме го създали.

Личната реалност е наше производство и запазена марка. Нашият живот е дело на нашите мисли, намерения, очаквания и действия. За действията ми се ще да говоря друг път, тъй като те са явяват под формата на катализатори за изменяне на реалността.Но идеята, че мислите влияят на света ни не би трябвало да подлежи на съмнение – на колко от вас и колко пъти ви се е случвало да сте били най-щастливи и успели, когато сте били щастливо влюбени? Прост пример, но мисля че е достатъчен.

The following two tabs change content below.
Аз съм собственик на директория за статии Article-bg.eu. По-долу можете да придобиете малко по-широка представа за мен. Вижте и линковете, в случай, че имате нужда от SEО услуги или SEO копирайтинг. Повече за мен - Димитър Георгиев.
Относно Блог
Аз съм собственик на директория за статии Article-bg.eu. По-долу можете да придобиете малко по-широка представа за мен. Вижте и линковете, в случай, че имате нужда от SEО услуги или SEO копирайтинг. Повече за мен - Димитър Георгиев.