Среща с каракуда

През времето на забраната възможностите за риболов се свеждат до избора на някоя бивша баластиера или старо речно корито. Рибите са малко и най-вече и малоценни, но това е положението. Който иска атрактивни риби да търси платени водоеми! По баластриерите се срещат уклеи, бабушки, каракуди. Впрочем, за нас Софииските риболовци, каракудите се превърнаха в рядък и ценен вид, заместващ до някъде загубилият се шаран. Поне при мен е така.

Като потвърждение за твърдението за променения статут на каракудата по софийските водоеми бих желал да се върна към миналогодишния период на забрана. Защото няколко кратните ми срещи с каракуди по най-популярните баластриери са се запечатали в съзнанието ми, на фона на не чак толкова запомнящите се срещи с уклеи, бабушки и костури. Тук да уточня, че вече години наред почти всички подобни водоеми попадат в списъка на разрешените за риболов по време на забраната.

Първите пролетни изяви на каракудата, дори и преди традиционната пролетна забрана, бяха факт още през март на езерото при Челопечене. Отидох там по информация и препоръка на едни приятели. Не ме подведоха. Действително излизаха хубави каракуди, някои дори надхвърляха половинка. Намерих ги на голяма дълбочина, в непосредствена близост до залети храсти. Хранех на порции с бял червей, като подавах същата стръв непосредствено до дъното. Първият път хванах десет, на второто ми идване бяха четири и вече два пъти си тръгвам без риба.

През април проведох няколко излета на водоемите зад ТЕЦ София-Изток. Намерих си много перспективно място на една добре оформена просека сред ниски върби. Преобладаваха каракудите между 200 и 400 грама, рядко се закачаше нещо по-едро. По масовата риба беше бабушка, но завъртят ли се каракуди в хранителното петно, хващах по няколко за кратък период от време. Излетите ми в това  направление ми бяха чести, но твърде противоречиви. Имах и прилични резултати, но имах и дни без нито една уловена каракуда. Междувременно опитвах и на голямото езеро зад ТЕЦ-а, но там каракудате беше още по-капризна.

В началото на май чух, че хващали хубави линове на Негован. Знам, че там има такъв период по време на мръстенето, когато, макар и за кратко, линът стана достъпен. Лин нямаше, но пък извадих най-голямата си каракуда за сезона- 950гр.. В действителност търсех лин до едни шавари, на торен червей. Повлече плавно в страни и реших, че най-сетне съм открил зеленият ленивец, но скоро видях сребристото охранено тяло на каракуда. Е, не бях недоволен и от нея, но си остана само тя.

The following two tabs change content below.