Каквито родителите такива и децата – вярно ли е това?

Учените са установили, че детето копира до 94% от поведението на родителите и то напълно несъзнателно. Развитието на детето е много важно, особено първите 14 години. Но как и по какъв начин влияе поведението на родителите в различната възраст от развитието на детето? Изключително важно е родителите да са запознати с етапите на психическо съзряване на детето:

–   От раждането до 2-та година – в този период е много важно детето да се чувства сигурно. Присъствието на майката до детето дава тази сигурност. Ако детето бива оставено само, когато плаче или ако бъде оставено цял ден без майка си, то разбира и подсъзнанието му приема, че е изоставено. За това е по-добре майчинството да продължи поне 2 години.

–   Следващия период е до 2 до около 5 години. В този период децата възприемат много бързо и лесно голямо количество информация. В този период децата започват да копират маниерите на родителите си напълно несъзнателно, стават като папагали. Наблюдавайки детето си родителите могат да се видят отстрани. Това е и един от най-градивните периоди, подходящ е за започване на езиково обучение на детето, защото точно в този период то възприема по-лесно изразните средства. Това е и причината, поради която родителите трябва да внимават какви думички използват пред детето. Но пък и от друга страна поради същата причина в повечето  заведения като детска градина, целодневна лятна занималня, почасова занималня и предучилищна занималня организират езикови курсове под формата на игри.

–   Следващите няколко години до около 8-та – 9-та година детето съзрява полово. Тук е много важно детето да бъде наясно с половите особености и сексуалната култура. Много е важно и така да му се представят нещата, че детето да не се срамува от половите си органи, нито от първите сексуални импулси, които при момчетата могат да се появят още на 6, а при момичетата на 5-7 години.

–   През така наречения пубертет детето изгражда характера си. В този период детето започва да се съпротивлява на волята на родителите си, като по този начин изразява себе си и това, че е отделена личност. В този период трябва да се проявява особено голямо търпение и любов към детето, както и да му се даде известна свобода, а не да се потискат неговите импулси. Подтиснатите деца стават стеснителни и затворени в по-късна възраст, което им спъва пълноценния социален живот.