Стара Загора през Античността и Средновековието

Стара Загора е един о най- древните градове на територията на България и Европа. През различните епохи  е носил имената: Августа Траяна, Берое, Иринополис, Верея, Ески Заара, Железник, Боруй  и Стара Загора. Според османския пътешественик Евлия Челеби, градът е носил и името Угандъра. Според гръцки източници думата означава червено яйце.

Античност

Историята на града води началото си от неолитните жилища, датиращи от 6- 5 век пр.н.е. Те са най-запазените от този вид на територията на Европа, а рудникът за мед е най-старият открит в цяла Европа.

Предполага се, че в района на Стара Загора е основано селище още от траките под името Берое, което значи град, крепост. Според някои учени, селището е било основано през 4 век пр.н.е. от Фили II Македонски или той е преименувал града.

Името Верея се срещало и в други населени места, които съществуват и до днес, такива са: Верия в Гърция и Бейрут, столицата на днешен Ливан.

Римският император, известен с името Траян преустроява града и го кръщава на свое име.

Улпия Августа Траяна- това е даденото име на града от един от най-великите Римски императори. Градът на липите е получил правото в него да се секат собствени монети. Това правомощие било отдавано само на най-големите икономически и търговски центрове на империята.

Средновековие

Територията, наречена от българите Загора, чийто център бил град Берое, е присъединена по мирен път към България през далечната 705г.Тогава след като Тервел с голямата си войска оказал помощ на византийският император Юстиниан Втори, за да си върне престола. С междудържавен договор през 716 година Загора е разширена до днешната територия на град Хасково, заедно със стратегическата височина на име Милеоне ( днес град Хисаря), така бил установен контрол над Via Militaris.

Тервел оказва нова помощ на империята- през 717 година и разбива 30-хилядна арабска армия, която обсажда Константинопол. След този период градът Берое няколкократно преминавал през владението на Византия и България.

През 784 г. е бил във владение на Византия, защото императрица Ирина го посещава и ремонтира крепостните му стени. Дава на града и своето име, така той бил преименуван от Берое на Иринополис. Новото име се задържало за сравнително кратък период от време.

През 812г. градът е отново във владение на България, след като Крум установява войската си на негова територия.

До периода около 860 г. град Берое е изцяло български, през този период неговото население било преобладаващо българско. За броени години византийците отнемат отново областта Загора, но тя била възстановена и върната на България по време на покръстването от княз Борис през 864г.

В запазени хроники са посочени и нейните граници: от Сидера до Дебелт.

Съществуват убедителни данни, според които самият княз е бил покръстен в град Берое, на върха на Аязмото. От покръстването  нататък градът придобива изцяло български характер. Именно Българите го нарекли град Боруй. Предполага се, че това е видоизменена форма на Берое или идва от прабългарската дума „бору”- крепост.

След падането на България под византийскa влaст днешният град Стара Загора е бил прекръстен на Верея.

Още интересни материали за Стара Загора, можете да намерите тук: http://starazagorastz.org/