Социалните мрежи на Ислямска държава

Днес всяка себеуважаваща се организация използва социалните медии, дори терористичните организации, като „Ал-Кайда“ и „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ – ИДИЛ. Веднага след зараждането на Ал-Кайда терористите започнаха да използват аудио касети, брошури, книги и срещи на живо за разпространяване на техните идеи за свещена война – джихад. От основаването си през 1988 г. до 2000 г. Ал-Кайда са разпространили хиляди ислямски фатви и идеологически послания по този старомоден начин.Ислямска държава

Постепенно медиите се развиват от използването на аудио и VHS касети към DVD формат, смарт карти, флашки и директен ъплоуд, които заместват традиционните медии. Джихадизмът се развива заедно с компютърните технологии. Днешните терористи си слагат на главата миниатюрната камера „GoPro“ за запис в екстремни условия и свързвайки ги с Wi-Fi към лаптопа си могат да предават масови екзекуции на живо в реално време.  От използването на аналогов текст те преминаха към BlogSpot, Facebook, Twitter, WordPress. Онлайн форумите все още са застъпени, но служат предимно за видео разпределяне.

Видео клиповете са любимия формат на терористите, защото те предоставят най-въздействащите директни послания до аудиторията. Много лесно се намират в Интернет пространството от хората. От друга страна има безброй начини да запишете видеото си и веднага да го публикувате в социалните мрежи.  Специфична особеност е, че хора с тяхното положение избягват ползването на мобилни телефони за да се предпазят от проследяване, поради това често премахват SIM картата си или използват таблети и други портативни устройства за целта.

Докато навремето Ал-Кайда беше структурирана от конспиративни клетки в организационен план, днес повечето терористи излизат от тези клетки за да се включат във взводовете на ИДИЛ. Те не се крият и ние наблюдаваме драматична промяна в непрекъснатото афиширане на зверствата им. След като превзеха редица градове с магазини за техника  и телевизионни студиа, ИДИЛ създадоха цяла медийна мрежа.

Първото широкоразпространено ползване на професионални централизирани медийни групи е организирано от Ал-Кайда през 90-те години и структурирано около медията „Ас- Сахаб“. След провъзгласяването на халифата на ИДИЛ през 2014 г. тя започна да губи медийни дялове, защото си остана проводник на политиката на наследника на Бин Ладен – д-р Айман ал-Зауахири.

Техните възпитаници от ИДИЛ създадоха нов медиен екип структуриран около собствената им медия „Ал-Фуркан“. Тя ръководи популярния в момента медиен център „Ал-Хаят“ за неарабски връзки и пропаганда, който облъчва страните от Европа. Различните провинции си имат собствени медийни центрове, строго обособени продуцентски екипи, ръководени от медиен емир, които дава поръчки за видеоклипове с инструкции, носещи официалното лого на ИДИЛ и печата на този емир. Всички подчинени на ИДИЛ джихадистки групи поддържат собствен офис за масова комуникация с екипи за превод, обработка и излъчване. Тези мултимедийни центрове отговарят за поддръжката на глобална информационна мрежа, като следят, поддържат и публикуват по уеб форуми и социални мрежи.

Медиите „Ал-Фуркан и Ас-Сахаб“ си остават водещите генератори на публични съобщения. Готовият материал се дава на преводаческите отдели, които превеждат на всички езици и го качват в Интернет. Следват разпространителски отдели, като ИНФОРМ отговарящ за страните говорещи Руски език и балканските страни, „Глобал Ислямик Медиа Фронт“, „Ал-Кадисия“ за индийски, персийски и пущу, медията „Фурсан ал-Балах“ се занимава с превод на английски език.

В “Ислямска държава“ създаването на материалите е организирано на три нива.

Първото ниво създава репортажи от първата линия на бойните действия, чрез камери, които се прикрепят към тялото, каската или оръжието. Любимата камера на терористите е GoPro. Често се качват и неконтролирани от централата клипове от първо лице в сайтовете, като „LiveLeak.com“.  Те напомнят кадри от видеоигри, на които воините щурмуват селища. Един много популярен техен клип показва войник, които щурмува взривена от камикадзе казарма, издирва и застрелва ранените войници с камера закачена на дулото на оръжието си.

Второ ниво предоставя поддържащи клипове. Обикновено е от военен операторски екип от двама души без оръжие, които заснемат обстановката в най-големи детайли. Често се използват за самоубийствени атентати и контрол на извършителите или извършване на екзекуции и даване на втори план.

Трето ниво са професионални новинарски медийни екипи, които произвеждат висококачествени материали, заснети дигитално и в професионално студио с цел манипулация на общественото мнение.

Новото поколение терористи е израснало в информационната епоха, изпобиваща с инфо графики, компютърни диаграми, игри и екшън филми.  За това те предпочитат създаването на видео клипове в същия стил, които целят внушаване на ужас у зрителя. Дали това послание ще се предаде успешно зависи от това как е поднесено и от използваната медия. Други важни фактори са кой е убит, кой говори, на кого говори, какво се опитва да разкаже и начина за разпространение на материала.

Например, най-сложните видеоклипове публикувани от медийния центъра „Ал-Хаят“ са предназначени за не мюсюлманите от Западна Европа и предимно за образовани хора. Записите са на идеален английски език, като терористите внимателно подсилват всяко послание с ключови думи. Това са ислямски слова, които са познати на вярващите и служат за вербуване на още последователи.

На практика цялата терминология, която ИДИЛ използва се основава на исляма, без значение в кой край на планетата се излъчва материала. За не мюсюлманите това легитимира образа на ИДИЛ и ги кара да вярват с цялата си убеденост, че движението е напълно представително за исляма, макар на практика останалия мюсюлмански свят да не е съгласен с това. От своя страна това предизвиква дискусии около значението, произхода и мотивацията на тези терористи. ИДИЛ участва в тази игра,  като бълва още по-голямо количество видео клипове, които объркват западното общество и достигат само до съзнанието на техните последователи.

Западните новинарски медии често се фокусират върху посланието за насилие, които представят като кулминация на агресията, а ИДИЛ им го поднасят под формата на видеоклипове. Те често имат едно главно послание и включват кадри на брутално насилие или пък дълбока набожност, изпълнена с благотворителност. Във всеки от тях присъства овладян религиозен анализ.

Разпространяват се видео послания призоваващи към изоставяне на настоящия си живот и семейството в стил присъщ на сектантските методи за промиване на мозъци. Почти всички видеоклипове на ИДИЛ призовават зрителя към имиграция (хиджра) от странните на неверниците и преселване в Сирия, където да се присъединят към халифата.

Злоупотребата с ислямската история, че Мохамед е предприел хиджра, за да напусне Мека, да се пресели в Медина и да постави началото на исляма,  има за цел да отдели вербувания от семейството му. Съвременния призив към хиджра е тайна директива към някого който да зареже недостойното си съществуване и да докаже, че е предан на исляма.

Ако дадено семейство заподозре, че негов член се радикализира, то би могъл да попречи или да се обади на полицията. За това хиджра според ИДИЛ е най-голямото религиозно предизвикателство – никой не бива да спира новия последовател освен Бог.  В действителност, ако са възпрепятствани да напусна неправоверните страни вярващите могат да имигрират духом и да заживеят ортодоксален живот в собствените си домове или пък да го крият в сърцата си.  Смята се, че убиецът от Сан Бернардино Саид Фарук и жена му Ташфих Малик са сторили тъкмо това. Те крият всичко около радикализацията си от своите семейства, практикувайки мисловна хиджра. Дори майката на убиеца не предполага, че двойката се е радикализирала до такава степен, че да зареже шестмесечното си бебе, за да извърши масово убийство.

Основната цел на външната пропаганда е да се предизвика „сблъсък на цивилизацията“. Ал-Кайда искаха това да стане постепенно с промяна на съзнанието, докато ИДИЛ показват кръвожадни деяния в рамките на революционна война. Самоубийствените атентати, екзекуциите, разпъването на кръст се показват с цел да разярят зрителя на западните телевизии и да предизвикат конфликт между Запада и исляма. ИДИЛ се нуждаят от омраза, ислямофобия, ксенофобия и истерия за да оправдаят образа си на защитници на исляма, а крайната им цел е да асимилират и контролират цялата мюсюлманска религия.

С вътрешна пропаганда предназначена за набирането на нови членове и повдигане духа на вече приобщените се занимават предимно официалните медии на ИДИЛ. Те налага образа на странстващите джиадисти рицари, които обикалят света борят се с несправедливостта и всяват ужас у врага. В материалите се залага на картините и образите, като пророка Мохамед, армията на бога (Джаиш Алах) и войните на бога  (Джунд Аллах). Тези герои са върнали халифата на исляма и са готови да дадат живота си за да предизвикат апокалипсиса за който говорят пророчествата.

Посланията включват религиозните становища, фатви, обсъждане на закона и проповедите, целящи да накарат гледащия да се почувства виновен за слабостите си,  преди да му обещаят избавление в случай ,че се отрече от настоящото си битие и посвети живота си на халифата. Ако някой не знае арабски медията се е постарала да осигури автоматичен превод в стрийминга.

Тероризмът е спектакъл.  Най-майсторските видеоклипове на медийния център „Ал –Хаят“  са създадени да въздействат върху глобалните медии. Най-популярни сред тях са бруталните масови убийства, прерязвания на гърла и издевателства над хора, тези клипове получават световно разпространение. Телевизиите ги следят и се надпреварват коя първа ще излъчи последната заплаха на ИДИЛ.  Съдържанието е еднообразно, те включват отчет за дейностите в провинциите или неофициални публикации.

Има няколко популярни публикации на ИДИЛ, които дават указания как да се провежда „герила маркетинг“ (т.н. партизански маркетинг ) или как да се прави реклама с малък бюджет!?

Един типичен пост включва позоваване на вилаета, които го е създал, изработена по поръчка графика и верига от линкове, чрез която да достигне до колкото се може повече медийни източници.

Материалите по принцип се качват на много места за да може ако някой бъде блокиран заради нарушения да продължи да се намира в Интернет.  Най-често използваните сайтове са Arhive.org – хранилище за видео, PDF, MP3 и др., MeidaFire, Google Drive, Youtube, LiveLeak.com, heavy.com, zerocensorship.com, videopress.com, Dailymotion.com, Vid.me, Badongo.com, Extabit.com, Rapidspread.com,  Easyshare.com, 2shared.com и други. Много интересен сайт е Justpaste.it, там може да намерите много информация за ИДИЛ. Сайта дава възможност на всеки да споделя свободно съдържание, да качвате текст, снимка или видео още от заглавната си страница. От този сайт може да научите част от живота на джихадистите, като например как да си направите тайна татуировка от вътрешната страна на устните.

Един от основните сайтове майки за разпространение на информация е hilafeti.wordpress.com. В него по два пъти на ден се предоставят новини от развоя на бойните действия. Почти всеки ден се публикуват материали със снимки и видео от изпълнение на присъди, предоставят се графики и аудио файлове. Публикувани са редица писания и фатви, както и всички броеве на списание Дабик на ИДИЛ.

От наблюдението на тези сайтове може да се различат няколко вида видеоклипове,  които излъчват ИДИЛ в медийното пространство:

Първият от тях са видеоклипове демонстриращи култа към хладнокръвното убийство. Терористите заснемат бойни клипове в естетиката на видеоигрите с безмилостни кланета и ги украсяват с реторика за сакрална мисия, повелена от самия Бог. Озвучават ги с нашиди – религиозни песнопения и химни. Те използват фразата „в името на Бога“, за да оправдаят насилието, което предстои да покажат. Тези видеоклипове са не просто самохвалство, те позволяват на зрителите да станат  свидетели на духовната сила и отдаденост на Бога. Целта на видеоклиповете с култа към хладнокръвното убийство е да внушат страх у неверниците и ревност у съмишлениците. Често осмиват директно зрителите, като ги упрекват, че не са истински мъже, а страхливци, които или трябва да приемат исляма на ИДИЛ  или да умрат с останалите. Този тип видео клипове много прилича на старите реклами на британската армия за набиране на военнослужещи „Ела и бъди мъж сред мъжете“. Кинематографията е толкова професионална, че все едно сте в играта Call of Duty или Medal of Honor. Клиповете внушават колко е забавно да се убиват неверници, християни, кръстоносци. Това е ключов момент, целящ да вдъхнови податливите, онези с психически отклонения и фанатиците да се включат в джихада и да се превърнат в събратя по убийство в името на техния идеал за Бога. Всяка терористична подгрупа се придържа към стриктно установен ред, а извършителите твърдят едно и също нещо:

•    те славят Бога, защото им е дал шанса да се бият;

•    възхваляват култа към джихад, който им позволява да избиват невинни хора абсолютно безнаказано;

•    публикуват актуалното послание на времето;

•    извършват отвратителен акт на насилие;

•    възхваляват Бога за това, че е позволил отвратителният акт да се осъществи като Негова воля;

•    предупреждават, че предстоят още много ужасяващи актове.

Монтажът на кръвожадните сцени се прави от централната медийна група.

Друг вид клипове са изповед на заложници. Тези за които не е предвидено да останат живи, дават принудителни „последни изповеди“. Жертвата бива изправена пред камерата, за да свидетелства как ИДИЛ й е помогнала да намери пътя към чистия монотеизъм и избавление и молят греховете им да бъдат опростени. Но това не се случва. Според ИДИЛ предстоящото убийство е незабавна награда за жертвата, която мъдро е избрала обратния път към Бога. Обикновено кадърът се сменя с друг, на който се вижда огнестрелно оръжие, опряно в тила, или голям нож. Краят е бърз, стига екзекуцията да не се числи към „кралските церемонии, когато се прибягва до жертвоприношения, удавяния в клетка,  обезглавяване чрез детониране на взривни вещества, убиване с камъни или хвърляне от покрив. В тези постъпки не се съдържа и зрънце ислям, но варварското деяние е особено въздействащо.

Наблюдава се силен контраст между фалшивото смирение, пропагандирано от видеоклипове на медийния център „Ал-Хаят“  и суровия материал от първата линия. „Ал-Хаят“ се стреми да обрисува картина на позитивизъм и мощ, докато хаотичните хватки показват една недисциплинирана шайка.

Следващия вид клипове показват проекция на власт. Преди всичко официалните медийни звена на ИДИЛ служат за да представят ислямистите в добра светлина. Те казват ние сме сила с която трябва да се съобразяват и след това заливат зрителя с прокламации за успеха и славата и най-вече наградата която ги очаква. Внушава на зрителите в какво се изисква да повярва той.

От самото начало идеологическите мъченически клипове с гръмки послания, илюстрирани с песнопения, са ефективни инструменти за вербуване. Те обикновено са с еднакъв формат, без значение коя джихадистка групировка ги публикува. Медийните центрове показват кратка сцена на камикадзе, преди да се отправи на мисията си. Младите самоубийци в мъченически клипове неизменно изразяват бурната си радост от предстоящата смърт. След това лидерите използват имената им в обръщения към другите бойци, за да ги убедят да останат отдадени на мисията на организацията.

В мъченическото видео, заснето от последователя на „Ал-Кайда“  Амеди Кулибали, който участва в парижките атаки през януари 2015 г. зрителят може да проследи как той разсъждава за мисията си и изразява вярата си в Рая. Следват приглушени кадри от нападението, на което терориста загива.

Клиповете за обезглавяване, вече се дават с кристално качество. Въпреки че в последно време шокът и отвращението на Запада са се засилили, терористите документират спектаклите си от десетилетия. Новинарските медии обаче се съпротивляват да отразяват най-скорошните зверства в рамките на историческия контекст. Вместо това те се съсредоточават върху лъскавия образ на изображението.

Първият масово споделен клип в интернет бе на обезглавяването на руския войник Евгений Родионов през 1996 г. от чеченски джихадисти. Шест години по-късно „Ал-Кайда“ публикува „Екзекуцията на  журналиста шпионин – евреина Даниел Пърл.

През май 2004 г. Абу Мусаб ал-Заркауи запечата на лента убийството на Ник Берг и още деветима души, сред които гражданин на България. Джихадистите записват и разпространяват тези материали с цел всяване на ужас и набиране на нови членове.

Огромната разлика в отзвука между екзекуцията на Ник Берг през 2004 г. и Джеймс Фоули десет години по-късно идва само от нанасянето на няколко дребни промени в оригиналния медиен стил и сценарии.

Първата екзекуция е извършена в подземие, все едно убиват плъх, докато ИДИЛ извършва убийствата на открито – насред освободените земи. Често в клиповете преминават самолети и те показват, че не се страхуват да бъдат бомбардирани или заловени. Втората промяна е, че ИДИЛ успява да принуди жертвата да рецитира послание до целевата група. Третата е в избора на говорител, които владее майчиния език на жертвата. Използването на Джон Джихадиста с роден английски език в ролята на касапин е въздействащ ход, които задълбочава емоционалния гняв.

Целта на клиповете с екзекуция на ИДИЛ е да подчини волята на поробеното население и да подтикне американците към нов конфликт. Трябва да се отбележи, че преди видеото на Фоули в Ирак и Сирия са извършени стотици обезглавявания, преди да ги забележат големите телевизии.

ИДИЛ използват широко и социалните мрежи. В Twitter  ИДИЛ бълват  по 90000 съобщения дневно, като повечето са скрити в тъй наречените муджатуитове – архивирани туити. Повечето такива туити рисуват един прекрасен живот, предназначен за вътрешната аудитория на Ислямска държава. От друга страна, репортажи като тези на британския заложник Джон Кантли, утвърждаващи „стабилността“  в контролираните от ИДИЛ градове като Моеул и Ракка, са изкусно издържани в естетиката на документалните филми на „Нешънъл Джиографик“. Контролираната от ИДИЛ територия е обрисувана като райска държава, където блика студена вода,  живеят истински муджахидун, усмихнатите им деца се радват на мирния живот, а не като ада в който вилнее Сирийската гражданска воина. Тези репортажи имат същия ефект все едно са излезли от BBC или  CNN.

Отделни терористи действат и като самостоятелни центрове, което притеснява лидерите на ИДИЛ и те се опитват да прекратят тази практика с която изтича неподходяща информация.  Винаги нащрек за шпиони водачите на ИДИЛ издадоха забрана за ползването продукти на Apple, тъй като Агенцията за национална сигурност на СAIЦ и „Мосад“ може да ги използват, за да открият следите на ръководителите, които атакуват с дронове. Въпреки това основната мисия на ИДИЛ е производство на голям брой готов за ефирен материал, чрез малки, бързи, преносими средства.

През 80 и 90-те години Ал-Кайда беше пристрастена към камерите „Sony Handycam“ и свръх леките лаптопи „Sony Vaio“, днес IDIL използва предимно камери GoPro, таблети, смартфони и др.  Така например всички нападателите в списание Шарли Ебдо през 2015 са с GoPro.  Често се използва помощен видеоклип срещу отделния оператор, но само в зоните на активен военен конфликт.

Дискусиите в медиите често се въртят около това колко напреднали са ИДИЛ във видео обработката и дали в процеса са включени професионални режисьори или екипи на новинарски емисии. Повечето големи медии наричат продукцията на „Ал-Хаят“ „холивудска“.  Все пак от прегледа на специалиста се вижда, че повечето материали предоставят необработен материал от битки. Ако „Ал-Хаят“ създадат еднократно един повсеместен въвеждащ файл го предават на останалите, които веднага го разпространяват, щом веднъж е брандирано вместо да си играят с монтажа му.

Стандартния  видеоклип на ИДИЛ продължава не повече от петнайсет минути. Два от най-известните сегмента – единият с убийството на сирийските войници, а другият с убийството на коптски християни в Либия, са под 10 минути.  За целта „режисьорите“ на тези видеозаписи са използвали дубли и смяна на ъглите. Повечето материали на ИДИЛ са заснети с една камера и вероятно употребяват пиратски софтуер на Sony.

ИДИЛ вече започнаха да издават и лъскаво списание “Дабик”, както се правеше от Ал-Кайда дълги години. Те пускаха на английски език списание „Инспайър“ със статии обясняващи терористичната идеология и направата на самоделни бомби в домашни условия. Най-известния им материал е със заглавие „Как да си направя бомба в кухнята на майка ми?“ Тези инструкции бяха използвани на Босненския маратон при който загинаха 3-ма души, а 246 бяха ранени.

Списание „Дабик“ е кръстено на малко сирийско селце до Алепо, където се смята, че се е състояла апокалиптичната битка между исляма и „Армия от Рим“ и излиза веднъж месечно.  Всеки брой съдържа статии за това как халифатът предизвиква неверници, гради инфраструктура и нормализира държавността си, истории за храбри самоубийци и „мъченици“, велики рисковани военни кампании и популяризира сайтове, които феновете не бива да пропускат. Има и рекламни страници със заложници за продан.

Тенденцията в първите дванайсет броя е да се показва разрастването на ИДИЛ от Ирак и Сирия към Египет, Йемен и Либия. Струва си да се отбележат рубриките, посветени на приелите исляма които се дават за пример. Списанието се превръща в официална трибуна на атентаторите, поемащи отговорността за терористични нападения.

Както се вижда от горе написаното ИДИЛ са предприели мащабна дейност в социалните медии, която при всички случай трябва да бъде ограничена с оглед на националната сигурност на страната ни.

Една от целите на тази статия е да предложи варианти за борба с тази световна заплаха. Например, след атентати в „Шарли Ебдо“ през януари 2015 г. група наречена „Анонимните“  стартира глобална кибер кампания срещу ИДИЛ с частичен успех. Методите им не са голяма тайна – възпрепятстване достъпа до услуга „доксинг“ и др.  Други няколко групи създават пародии или предлагат да се използва блокиране. Този метод е най-демократичния и същевременно ефективен начин за противодействие на ИДИЛ. Същността му е когато откриете подобен клип да го докладвате на съответната социална мрежа за „обидно съдържание“. В YouTube съществуват алгоритми за разпознаване на дигиталните отпечатъци на клипа. Щом веднъж е регистрирано видео с обидно съдържание, то може да бъде идентифицирано и използвано за елиминиране на всички подобни.

Както се казва, социалните мрежи се превърнаха в оръжие, а най-сигурното средство за борба с това оръжие са самите хора в социалните мрежи.

Относно petkodimoff
Копирайтинг на свободна практика.