(Azalia indica L.). Спада към сем. Ерикови. Родина й е Индия. Тя е вечнозелено многогодишно храстовидно растение с вдървенено стъбло.
Това цвете може да го отглеждате както във вашия дом така и във вашата градина. Многобройните й съвременни сортове са вътревидови и междувидови хибриди. Ценността на азалеята се състои в това, че цъфти от декември до май. През периода па цъфтеж растенията не трябва да се оросяват.
За да се образуват повече цветни пъпки, растенията се пензират – премахват се връхните им пъпки. Първото пензиране се прави 35 до 40 дни след цъфтежа, когато на младите леторасти се появява четвъртата двойка листа, а последното – при ранните сортове в средата на юли, а при късните в края на юли и началото на август. През август се образуват цветните пъпки, поради което по-късното пензиране на връхните пъпки може да задържи цъфтежа.
Всички сортове азалия се размножават чрез резници, които може да се получат от средата на март до средата на април и от средата на юли до средата на август. През пролетта резници се вземат от растения, пензирани през юли миналата година, а през лятото – от пензирани през пролетта на тази година. За целта се използват полувдървенени леторасти с дължина 79 сантиметра, получени след резитбата.
Отрязват се трите най-дълги листа на резника, като се оставя 0,5 cm от дръжките им. Останалите листа се отрязват наполовина. Долният напречен разрез се прави под самата пъпка, по-добре под група от 3?4 събрани листенца. Резници трябва да се вземат само от здрави и добре развити растения. От едно майчино растение резници може да се получават само един път в годината.
Цветето не понася пряка слънчева светлина и затова му осигурете необходимото място защото само така ще можете да го отгледате и то да ви се отблагодари с красотата си.
Това е едно прекрасно цвете което ще радва вашият дом или градина, но само ако спазите условията на които са отглежда това красиво растение.
