Музиката – звуци, тонове, мелодии – невидими сили, които дърпат струните на арфата у всеки от нас. Усещането да се разтвориш, потънеш, да бъдеш завладян от музиката – всеки от нас го има в опита си.Музикалното изкуство е най-разпространената разновидност на култура.
Всеки слуша музика – по радиото, в дискотеки, на работа, в трамвая, на разходка в парка, у дома. Непрекъснато някъде от някой звучи мелодия, в природата или в града – музиката е част от света.
Би могло да се каже, че тя го кара да танцува и затова той се върти, но това звучи прекалено ненаучно. Едно е сигурно – звуците и мелодиите са природна даденост, която е еволюирала чрез човечеството в музика. Тя има свой живот, които ние често споделяме. Даже мисля, че непрекъснато споделяме, тя ни влияе, въпреки да не го осъзнаваме всеки път. Звуците, сами по себе си, са такава базова, основна част от хората – природни стимули, на които тялото ни автоматично отговаря. В следствие те се явяват и като много съществена част от психичния ни свят.
Много интересна е връзката между музиката, която слушаме и начина, по които мислим и се чувстваме. Хората избират музика в зависимост от настроенията си – ако сме тъжни си пускаме балади, ако сме весели – по бързи и енергични мелодии. Музиката се явява като фон на живота ни. Тя звучи по наш избор, а за хората, които я създават тя е тяхно творение, директно пресъздаване на усещанията им. Всичко това е нормално и всеобщо известно. Но също така е вярно и обратното твърдение.
Музиката е вид модификатор на настроението ни. Тя ни казва какво и как да чувстваме. Стимул, вид опътване, за това как да се чувстваме и за какво да мислим. Сама по себе си тя носи смисъл, които ние разчитаме в мелодията и текста на песните. Несъзнателно поемаме звуците и се нагласяме към тях. Създаваме си нагласа и вид поглед към света и самите нас.Музиката е енергия, която влияе директно на вътрешния ни заряд. От психоаналитична гледна точка, според бащата на психоанализата Фройд – мелодиите, които понякога ни зазвучават в главата, без обективна причина за това, песните, които изникват сякаш от никъде, представляват вид комуникация с несъзнаваното. С прости думи – психиката ни говори чрез музика.
Точно така, както иние на нея чрез песните, които слушаме. Както казах, пътят е и в двете посоки. Музиката е спътник в живота ни и е неизменна част от него. Начин на живот, тъй като е и начин на мислене и чувстване. Можем да избираме как да се чувстваме като избираме песни, които биха довели до желания ефект. Можем да разберем по-добре себе си като обърнем внимание на музиката в главите ни.
Можем да разберем какво желаем и какво ни липсва, ако се замислим върху музиката, която слушаме и музиката, която ни се слуша. Можем да разберем по-добре другите и да се доближим повече до тях като споделяме музиката си.Невероятно е колко много неща могат да се случат, ако само станем малко по-музикални. Сещам се за едно клише:Светът е хан – нека седнем на една маса!Аз бих добавил -и да си пуснем музика…
Блог
Latest posts by Блог (see all)
- Документи по ЗБУТ (Здравословни и Безопасни Условия на Труд) - май 2, 2024
- Семейни констелации – какво представлява този терапевтичен метод - март 1, 2024
- Пране на мокети в София: Опасен ли е прахът? - март 9, 2021