Поредната отегчителна, сива утрин. Ставате в 6.30, изпивате едно кафе “на крак”, палите цигара преди да сте сложили залък в устата си, за да усетите още по-осезателно неприятния старт на деня си и все още в едно такова полубудно състояние затваряте вратата зад себе си и потегляте на поредната “битка за оцеляване”.
На улицата се сблъсквате с огромна, безлична тълпа, бързаща към своята цел. Навсякъде клаксони на изнервени шофьори, някоя и друга цветиста дума от поредния недоспал робот. Вървейки в тази джунгла на цивилизацията, затворили сетивата си за всичко, ние се сливаме с нея и започваме да играем по нейните правила, за да оцелеем, разбира се.
След дълго чакане на градския транспорт и размисли от рода на тези – “Дали кмета си заслужава поста, след като не може да се справи с един сутрешен трафик?” той, изстрадалият автобус идва, толкова натъпкан, че вие си мислите дали ще издържи до вашата спирка или ще се наложи да чакате следващия. И така въпреки всички препятствия вие вече успявате да се качите. Вътре срещате същото това море от нищо неказващи погледи. Всички те толкова свикнали с рутината на техния ден.Работният ден минава както е минавал и вчера.
Промени и сътресения няма, защото роботът не е програмиран да се справия с тях. Някъде там, в своята малка душичка, той мечтае за свобода, за безкрайна шир… Но оковите на “цивилизования затвор” са се впили толкова дълбоко в него, че той просто маха с ръка и се опитва да заличи досадните мисли, които само разбиват неговия вече подреден живот.
Целият този ден минава в едно такова полубудно състояние, така както е и започнал. Роботът не може да си позволи да отвори очи и да се събуди, защото така ще осъзнае безсмислието на живота си, затова той ляга и заспива дълбоко. А утре го очаква същото…
Блог
Latest posts by Блог (see all)
- Документи по ЗБУТ (Здравословни и Безопасни Условия на Труд) - май 2, 2024
- Семейни констелации – какво представлява този терапевтичен метод - март 1, 2024
- Пране на мокети в София: Опасен ли е прахът? - март 9, 2021