Малката Мери с големите сладки устенца рови навсякъде и докопа ли шоколадови бонбони, горко им. По-точно горки ни на нас с майка й. Дойдат гости, решим да ги почерпим, тук кутията с шоколадови бонбони, там кутията, няма я. А сладките устнички на малката Мери облизват ли се, облизват. Като котенце, като писанче, като лакомо мишленце е тя…
От друга страна, с майка й я разбираме – та нима има на този свят нещо по-вкусно от шепа шоколадови бонбони (ех, ако има вътре и по едно бадемче)?! Казвам ви – няма!
Това го казвам, докато ровя из шкафовете и търся скритата лично от мен кутия шоколадови бонбони. Не е възможно малката Мери да я е намерила, но пък за сметка на това така съм я скрил, че и аз замият не мога да я намеря. Опитвам се да си припомня как изглеждаше кутията, какъв цвят беше капакът й. Не успявам, защото си припомням вкуса на побралите се в нея шоколадови бонбони и този отчайващо сладък и приятен вкус засенчва всички цветове, капаци и кутии на света. О, къса се сърцето ми, къде сте мили мои шоколадови бонбони?
Няма ги никъде. Гостите оттатък вече ще си тръгват, жена ми едва ги задържа с надеждата да не бъдем невъзпитани и най-накрая да ги почерпим.
Къде да търся, всичко навсякъде прерових – и в гардероба, и в скриновете, даже отдолу под спалнята надникнах. Скъпите ни шоколадови бонбони, беше ги хванала липсата!
И тогава се сетих. Ами да, как можах да забравя, бях ги скрил между книгите в библиотеката, именно затова ме мъчеше мисълта какъв на цвят беше капакът. Защото бях използвал, че като се сложи между книгите, тя напълно се слива, не можеш да познаеш, освен ако специално не я извадиш и не видиш, че не е книга, а кутия. Сигурно наистина беше така, защото ето сега, след като се досетих какво бях извършил, започнах да я търся между книгите по рафтовете, но не можех да я забележа. Явно наистина приличаше на книга. Книга, която с голямо удоволствие би могъл да прочетеш. Представих си го и се разсмях – как изчитам с издути бузи всичките шоколадови бонбони. Но само си го представих – още дълго опипвах с очи гръбчетата на всевъзможните книги в търсене на… знаете на какво.
Най-после, казах си, когато съзрях на най-горния рафт, между две дебели книги от английската класика скъпоценните ни шоколадови бонбони. Много доволен се върнах в хола, отворих кутията и започнах да приканвам вече тръгващите си гости да си вземат от нашите тъй скъпоценни шоколадови бонбони – http://shop.darkandmilk.com/bonbon-chocolate/%D1%88%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%BD%D0%B1%D0%BE%D0%BD%D0%B8
miglena
Latest posts by miglena (see all)
- Никой не може без ел табла - юни 3, 2014
- Парфюми онлайн – в Парфюм БГ - юни 3, 2014
- Евтини парфюми от Парфюм Маркет – ниски сметки, добри приятели! - април 10, 2014